Бивш генерал от МОСАД определя PR-стратегията на ПП, твърди Росен Йорданов
Бивш военачалник от МОСАД дефинира PR-стратегията на Политическа партия, разяснява за БГНЕС психологът Росен Йорданов. Според него дебатът за „ Газпром “ е чудесно премислена PR-стратегия на Политическа партия, никой не пита от къде са парите на Политическа партия.
„ Причините българите постоянно да гласоподават за партии като „ Продължаваме промяната “ /ПП/ са фундаментални и се крият в няколко пояснения: политическа неумелост и незрялост на българския гласоподавател. 30 години не са доста време, с цел да може едно общество да развие едно крепко демократично възприятие и либерален инстинкт, както и контролни механизми за преценка на действителността “, твърди психологът.
Той слага на второ място особената ирационалност на човешките избори, които са установени освен у нас.
„ Обърнете внимание на тематиката за газа: по този начин, както ни е показана, доста малко хора от обществото си дават сметка, че това е една чудесно премислена PR-стратегия, с цел да може господата от предходните ръководещи да „ лимитират вредите “ - най-общо казано. Когато фокусираш публичното внимание генерално върху една тематика: приказва се за нещо, медиите са доста дейни – изключително централните, за които към този момент е нарицателно, че обслужват някогашните ръководещи, - ти насищаш цялото пространство с въпроси, които касаят ръководството на страната, с два фокуса: „ За “ Газпром “ или „ Против “ Газпром “. Каквито и причини да се вадят, смисълът е един: „ ние сме „ За “ „ Газпром “, или „ ние сме „ срещу “ „ Газпром “. Тоест, всичко се свежда до един елементарен, даже първичен избор “, акцентира специалистът.
По думите му това е целенасочена PR-стратегия на екипа на „ Продължаваме промяната “, който се води от един някогашен военачалник от МОСАД.
„ Това налагане на този слоган не е инцидентно: колкото повече опростиш избора, толкоз повече стартира да идва миг, в който се демонстрира „ резултатът на наличността “: хората са склонни да взимат решения въз основата на информацията, която им е налична и налична. А когато медийното пространство се насища трагично доста с две поляризирани отзиви, които публиката даже не схваща в дълбочина - а и не я интересува, - хората стартират да взимат страна не въз основата на някакви рационални причини на специалисти. Така всевъзможни специалисти започнаха да разясняват газа, като част от тях – да вземем за пример някои от НПО-та, в живота си не са виждали газова тръба. И по този начин, гласоподавателите се разделиха – харесват този, който приказва разбираемо, без значение дали казаното от него е правилно. В допълнение, когато на хората се зададе въпроса дали поддържат или не Русия или Украйна, всичко това се оплита в една комплицирана плетеница от решения, избори и преценки, която кулминира в елементарния избор „ Харесвам ли Киро и Асен или не? “, показва Йорданов. Според него точно по този метод се лъжат хората, тъй като никой у нас не си давал сметка, че персоналният избор пред урната нормално е въз основата на от дълго време образувани стандарти и отзиви, които просто би трябвало да бъдат задействани.
„ На процедура няма безусловно никакво значение обстоятелствата, които се изнасят от опозиционните сили, например ГЕРБ-СДС, няма да свършат главната си работа: да осведомят обективно съответно публиката, а ще се попадне още веднъж в клопката на ирационалната двуполюсна битка. Тези психични трикове, които се ползват върху българското население, ще излъжат доста хора ", счита психологът. Той добавя, че малко на брой през днешния ден си задават и въпроса от кое място „ Продължаваме промяната “ намира своето финансиране, тъй като намирането на тази информация изисква изпитание, тя не е обществена.
„ По принцип нашият мозък е ленив, изключително в обстановки, в които сме несигурни и тревожни заради доста разнообразни фактори. Например, когато се изисква да решаваме неща даже на битово равнище, всяка информация, която би ни затруднила или обременила, автоматизирано и подсъзнателно се отхвърля. Затова, когато човек си мисли, че взима рационални решения, той на процедура ги взима с ирационални причини ", безапелационен е специалистът. За него даже чисто поколенческият конфликт, който се оформя сред водачите на Политическа партия и ГЕРБ, е доказателство за това.
„ Хората постоянно споделят „ Дайте път на младия “, само че тук се получи конфликт сред това дали старите са толкоз остарели, че да отстъпват на младите, и кои са младите, и кои са старите. Покрай тази мантра и следващото подправено обръщение изпускаме да видим, че надали Делян Добрев се отличава възрастово от Кирил Петков. Ако персонално стартираме да изследваме възрастта на хората в листите на партиите, ще установим, че при Политическа партия имаме един персонаж като Бойко Рашков, който е на 67 година, с 4 година по-голям от Бойко Борисов. Има го и Настимир Ананиев, който заслужава особено внимание поради … политическата си повратливост в разстояние на няколко къси години. И на последващо място: пенсионирането е много лекомислен мотив, характерен на незряло общество като нашето: в зрелите политически общества – да вземем за пример в Англия, - възрастта изрично не е недостатък. Виждате какво стана с модела във Финландия и най-младата премиерка в света. От памтивека хората са се допитвали до старейшините, и това не е инцидентно: политиката е баланс, и опитът, който хората натрупват посредством директното си присъединяване в ръководството, е доста значим. Кирил Петков желал да пенсионира Бойко Борисов – ето, дано някой зададе въпроса на Петков „ на какъв брой години бяха Франсоа Митеран, или Маргарет Тачър, или Ангела Меркел “. Дори третата по значимост в държавната подчиненост Нанси Пелоси сега е на 82 година На какъв брой години е и Джо Байдън, който Кирил Петков се пробва да показа за собствен наставник? И за какво обществата им гласоподават доверие, щом са на тази възраст? “, пита риторично Йорданов. Той е безапелационен, че с цел да може една партия да бъде постоянна, то тя би трябвало да се развие тъкмо както се развива индивидът – има си раждане, интервал на напредък, на учене, и така нататък
„ В българския политически живот нямаме по-опитен политик от някогашния ни министър председател Бойко Борисов. Той три пъти е управлявал страната. Може да не ни харесва, само че този човек има скъп опит, който нито Харвард, нито което и да било друго образователно заведение по света може да обезпечи. И карцерът му от страна на Бойко Рашков и Кирил Петков беше еднопосочно чист болшевизъм. Нито Рашков, нито Петков заплатиха действителната политическа цена на това безсрамие. Никой, в нито една демократична страна по света, не би си разрешил да извърши подобен акт без безусловно никакви действителни доказателства “, счита психологът.
„ Причините българите постоянно да гласоподават за партии като „ Продължаваме промяната “ /ПП/ са фундаментални и се крият в няколко пояснения: политическа неумелост и незрялост на българския гласоподавател. 30 години не са доста време, с цел да може едно общество да развие едно крепко демократично възприятие и либерален инстинкт, както и контролни механизми за преценка на действителността “, твърди психологът.
Той слага на второ място особената ирационалност на човешките избори, които са установени освен у нас.
„ Обърнете внимание на тематиката за газа: по този начин, както ни е показана, доста малко хора от обществото си дават сметка, че това е една чудесно премислена PR-стратегия, с цел да може господата от предходните ръководещи да „ лимитират вредите “ - най-общо казано. Когато фокусираш публичното внимание генерално върху една тематика: приказва се за нещо, медиите са доста дейни – изключително централните, за които към този момент е нарицателно, че обслужват някогашните ръководещи, - ти насищаш цялото пространство с въпроси, които касаят ръководството на страната, с два фокуса: „ За “ Газпром “ или „ Против “ Газпром “. Каквито и причини да се вадят, смисълът е един: „ ние сме „ За “ „ Газпром “, или „ ние сме „ срещу “ „ Газпром “. Тоест, всичко се свежда до един елементарен, даже първичен избор “, акцентира специалистът.
По думите му това е целенасочена PR-стратегия на екипа на „ Продължаваме промяната “, който се води от един някогашен военачалник от МОСАД.
„ Това налагане на този слоган не е инцидентно: колкото повече опростиш избора, толкоз повече стартира да идва миг, в който се демонстрира „ резултатът на наличността “: хората са склонни да взимат решения въз основата на информацията, която им е налична и налична. А когато медийното пространство се насища трагично доста с две поляризирани отзиви, които публиката даже не схваща в дълбочина - а и не я интересува, - хората стартират да взимат страна не въз основата на някакви рационални причини на специалисти. Така всевъзможни специалисти започнаха да разясняват газа, като част от тях – да вземем за пример някои от НПО-та, в живота си не са виждали газова тръба. И по този начин, гласоподавателите се разделиха – харесват този, който приказва разбираемо, без значение дали казаното от него е правилно. В допълнение, когато на хората се зададе въпроса дали поддържат или не Русия или Украйна, всичко това се оплита в една комплицирана плетеница от решения, избори и преценки, която кулминира в елементарния избор „ Харесвам ли Киро и Асен или не? “, показва Йорданов. Според него точно по този метод се лъжат хората, тъй като никой у нас не си давал сметка, че персоналният избор пред урната нормално е въз основата на от дълго време образувани стандарти и отзиви, които просто би трябвало да бъдат задействани.
„ На процедура няма безусловно никакво значение обстоятелствата, които се изнасят от опозиционните сили, например ГЕРБ-СДС, няма да свършат главната си работа: да осведомят обективно съответно публиката, а ще се попадне още веднъж в клопката на ирационалната двуполюсна битка. Тези психични трикове, които се ползват върху българското население, ще излъжат доста хора ", счита психологът. Той добавя, че малко на брой през днешния ден си задават и въпроса от кое място „ Продължаваме промяната “ намира своето финансиране, тъй като намирането на тази информация изисква изпитание, тя не е обществена.
„ По принцип нашият мозък е ленив, изключително в обстановки, в които сме несигурни и тревожни заради доста разнообразни фактори. Например, когато се изисква да решаваме неща даже на битово равнище, всяка информация, която би ни затруднила или обременила, автоматизирано и подсъзнателно се отхвърля. Затова, когато човек си мисли, че взима рационални решения, той на процедура ги взима с ирационални причини ", безапелационен е специалистът. За него даже чисто поколенческият конфликт, който се оформя сред водачите на Политическа партия и ГЕРБ, е доказателство за това.
„ Хората постоянно споделят „ Дайте път на младия “, само че тук се получи конфликт сред това дали старите са толкоз остарели, че да отстъпват на младите, и кои са младите, и кои са старите. Покрай тази мантра и следващото подправено обръщение изпускаме да видим, че надали Делян Добрев се отличава възрастово от Кирил Петков. Ако персонално стартираме да изследваме възрастта на хората в листите на партиите, ще установим, че при Политическа партия имаме един персонаж като Бойко Рашков, който е на 67 година, с 4 година по-голям от Бойко Борисов. Има го и Настимир Ананиев, който заслужава особено внимание поради … политическата си повратливост в разстояние на няколко къси години. И на последващо място: пенсионирането е много лекомислен мотив, характерен на незряло общество като нашето: в зрелите политически общества – да вземем за пример в Англия, - възрастта изрично не е недостатък. Виждате какво стана с модела във Финландия и най-младата премиерка в света. От памтивека хората са се допитвали до старейшините, и това не е инцидентно: политиката е баланс, и опитът, който хората натрупват посредством директното си присъединяване в ръководството, е доста значим. Кирил Петков желал да пенсионира Бойко Борисов – ето, дано някой зададе въпроса на Петков „ на какъв брой години бяха Франсоа Митеран, или Маргарет Тачър, или Ангела Меркел “. Дори третата по значимост в държавната подчиненост Нанси Пелоси сега е на 82 година На какъв брой години е и Джо Байдън, който Кирил Петков се пробва да показа за собствен наставник? И за какво обществата им гласоподават доверие, щом са на тази възраст? “, пита риторично Йорданов. Той е безапелационен, че с цел да може една партия да бъде постоянна, то тя би трябвало да се развие тъкмо както се развива индивидът – има си раждане, интервал на напредък, на учене, и така нататък
„ В българския политически живот нямаме по-опитен политик от някогашния ни министър председател Бойко Борисов. Той три пъти е управлявал страната. Може да не ни харесва, само че този човек има скъп опит, който нито Харвард, нито което и да било друго образователно заведение по света може да обезпечи. И карцерът му от страна на Бойко Рашков и Кирил Петков беше еднопосочно чист болшевизъм. Нито Рашков, нито Петков заплатиха действителната политическа цена на това безсрамие. Никой, в нито една демократична страна по света, не би си разрешил да извърши подобен акт без безусловно никакви действителни доказателства “, счита психологът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ